Основи на изследването на самоадаптивната цялост

Бележка относно авторството

Това, което се разгръща във всеки раздел на този уебсайт, не е неутрален доклад. Живо натрупване на интерпретации преминава през всяка страница – възгледи, които са придобили форма през двадесет и пет години полиматично изследване, пресичащо и пресичащо отново границите на невронауката, квантовата физика, лингвистиката, семиотиката, психологията, организационното развитие, соматичната практика и индийските системи на знание. Те се предлагат не като окончателни позиции, а като развиващи се разбирания – живи, подлежащи на преразглеждане и оформени от непрекъснатото взаимодействие на опит и размисъл.

Основата, от която произтичат тези разбирания, е партисипативното изследване-действие от първо лице в продължение на хиляди часове, проведено на множество континенти. Участниците са показани да използват тялото си като жива лаборатория, в която те са едновременно инструментът, наблюдателят и обектът на изследване. Наред с тази партисипативна работа, фундаменталните изследвания са преминали през дисциплини, рядко влизащи в диалог – където имплицитният ред на квантовата механика среща феноменологията на телесното усещане, където граматиката на езика докосва архитектурата на мозъчните мрежи, където травматично-закотвените модели на индивидуалния живот осветяват фрагментацията на колективните социални системи.

Парадигмална промяна става видима в по-широката научна област. Ерата на хиперспециализацията започва да разкрива собствените си граници. Проблемите от планетарен мащаб не се решават в рамките на едно поле. Науката забелязва това. Призивите за трансдисциплинарна интеграция стават все по-силни в изследователските общности, финансиращите органи и образователните институции. Движението не е далеч от строгостта, а към строгост, която може да включи това, което хиперспециализацията е трябвало да изключи: вътрешното измерение на изследователя, ролята на самото внимание при оформянето на това, което може да бъде познато, и живата цялост, която е в основата на всяка изследвана система.

Всички възгледи, представени в този труд и в следващите трудове от CSWR, са интерпретации на авторите. Те не са институционални мандати, нито твърдения за окончателен научен консенсус, нито покани за пасивно приемане. Те са живи хипотези – последователни, трансдисциплинарни и вкоренени в десетилетия на изследвания от първо лице – предлагани като отправни точки за собствената преценка на читателя.

Това, което остава постоянно през еволюцията на интерпретацията, е основната идея: че фрагментацията не е фундаменталната природа на човешкия опит, че цялостта не е дестинация, която трябва да бъде достигната, а основа, от която идваме и към която, чрез внимание, език и практика, непрекъснато се връщаме.